Начало > Речници и справочници > Богословски речник
Богословски речник
Google

Богословски речник

A  C  F  I  L  O  P  S 
А  Б  В  Г  Д  Е  З  И  Й  К  Л  М  Н  О  П  Р  С  Т  У  Ф  Х  Ц  Ч  Ю 


Милост

Милост е действието на неизвършване справедливост, когато тази справедливост води до наказание. Поради нашата греховност ние заслужаваме смърт и вечно разделяне от Бога (Рим. 6:23; Ис. 59:2), но Бог снабди изкупление за греха и чрез него ни показа милост. Това означава, че Той не нанася върху Християнина естественото последствие на неговия грях, което е вечни мъки. Ето защо Исус стана грях за наша полза (2Кор. 5:21), и понесе наказанието вместо нас (Ис. 53:4,5). Това е което ни освобождава от вечно проклятие. (Сравни със Справедливост и Благодат).

Бог ни е спасил заради Своята милост (Тит 3:5), и ние можем да показваме милост като дар (Рим. 12:8). "Нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно". (Евр. 4:16).


Назад  |  Напред