Начало > Речници и справочници > Богословски речник
Богословски речник
Google

Богословски речник

A  C  F  I  L  O  P  S 
А  Б  В  Г  Д  Е  З  И  Й  К  Л  М  Н  О  П  Р  С  Т  У  Ф  Х  Ц  Ч  Ю 


Закон на не - опровергаване

“Законът на не – опровергаване” е законът, който гласи че “нещо не може да бъде едновремено вярно и невярно по едно и също време”, когато се отнася до същия контекст. Например, столът в моята всекидневна, точно сега, не може да е направен от дърво и направен от друг материал по едно и също време. В Законът за не – опровергаване, където имаме сбор от изявления относно някакъв предмет, ние не можем да имаме някое от изявленията в този сбор, отричащ истинността на някое друго твърдение в този същия сбор. Например, ние имаме сбор от две изявления относно Юда: 1) Юда се обеси. 2) Юда падна долу, и червата му изтекоха. Нито едно от изявленията за Юда не опровергава другото. Така, нито едно от изявленията не прави другото невъзможно, защото не изключва възможността за другото. Изявленията могат да бъдат хармонизирани по следния начин: “Юда се обеси и след това тялото му падна долу и червата му изтекоха”.

За да направим изявленията опровергаващи, ние трябва да имаме нещо като: 1) Юда се обеси. 2) Юда не се обеси. Откакто едно от изявленията изключва възможността за съществуването на другото, тогава ние можем да имаме опровергаване.


Назад  |  Напред