1 Когато щях да лекувам Израиля,
Тогава се откри беззаконието на Ефрема
И нечестието на Самария;
Защото вършат измама,
Като и крадецът влиза вътре,
И разбойническата чета обира вън,
2 Те не размишляват в сърцето си,
Че Аз помня всичкото им беззаконие;
А сега ги обиколиха собствените им дела,
Които са и пред лицето Ми.
3 С нечестието си зарадват царя,
И с лъжите си първенците.
4 Те всички са прелюбодейци, -
Като пещ отоплена от хлебар,
Който, като замеси тестото, престава да увеличава огъня докле се кисне то.
5 На рождения ден на нашия цар
Първенците се разболяха чрез разпалване от виното;
И той простря ръката си с присмивателите.
6 Защото, като причакват,
Те са направили сърцата си като пещ;
Гневът им спи цяла нощ,
А на заранта гори като пламнал огън.
7 Те всички се нагорещиха като пещ,
И пояждат съдиите си;
Всичките им царе са паднали;
Няма между тях кой да Ме призовава.
8 Ефрем, той се смеси с племената;
Ефрем е като необърната пита.
9 Чужденци поядоха силата му, и той не знае;
Дори бели косми му поникнаха тук-там, а той не знае.
10 И гордостта на Израиля свидетелствува пред лицето му;
Но пак, въпреки всичко това, не се връщат при Господа своя Бог,
Нито Го търсят.
11 И Ефрем е като глупав гълъб, който няма разум;
Викат към Египет за помощ, отиват в Асирия.
12 Когато отидат, ще разпростра мрежата Си върху тях;
Ще ги сваля като въздушните птици;
Ще ги накажа както се е провъзгласило в събранието им.
13 Горко им! защото са се скитали далеч от Мене;
Гибел тям; защото са престъпили против Мене;
Когато щях да ги изкупя, и тогава те говориха лъжи против Мене.
14 И не Ме призоваха от сърце,
Но лелекат на леглата си;
Събират се да се молят за жито и вино,
Но пак въстават против Мене.
15 При все че обучавах и уякчавах мишците им,
Пак те намислят зло против Мене.
16 Връщат се, но не при Всевишния;
Приличат на неверен лък;
Първенците им ще паднат от нож
Поради яростта на езика си;
Това ще им причини позор в Египетската земя.