1 В онова време, каза Господ, ще извадят от гробовете им
Костите на Юдовите царе и костите на техните първенци,
Костите на свещениците и костите на пророците,
И костите на ерусалимските жители;
2 И ще ги пръснат пред слънцето и луната
И пред цялото небесно войнство, които те обичаха,
На които служиха и които последваха,
Които потърсиха и на които се поклониха;
Тия кости не ще бъдат събрани нито погребани,
Но ще служат за тор по лицето на земята.
3 И смъртта ще бъде по-желателна от живота
За всичките останали, оцелели от тоя лош род,
Които би останали във всичките места, гдето бих ги изгонил,
Казва Господ на Силите.
4 При това рече им: Така казва Господ:
Който падне, няма ли да стане?
Който се отбие, няма ли да се върне?
5 Защо прочее, се отбиха тия ерусалимски люде
С неизменимо отбиване,
Като се прилепват за измамата
И не искат да се върнат?
6 Слушах и чух, но те не говореха право;
Няма кой да се кае поради злото си
И да рече: Какво сторих!
Всеки се връща в своето поприще
Както кон, който стремително тича в боя.
7 Даже щъркелът по небето знае определените си времена,
И гургулицата, и лястовицата, и жеравът
Пазят времето на дохождането си;
А Моите люде не знаят закона Господен.
8 Как казвате: Ние сме мъдри,
И законът Господен е с нас?
Ето, наистина и него
Лъжливото перо на книжниците е обърнало в лъжа.
9 Мъдрите се посрамиха,
Уплашиха се, и хванати бидоха;
Ето, отхвърлиха словото Господно;
И каква мъдрост има в тях?
10 Затова ще дам жените им на други,
И нивите им на ония, които ще ги завладеят;
Защото всеки от малък до голям,
Се е предал на сребролюбие;
От пророк до свещеник,
Всеки постъпва лъжливо.
11 И повърхностно лекува раната на дъщерята на людете Ми,
Като казваха: Мир, мир! а пък няма мир.
12 Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости?
Не, никак не ги досрамя,
Нито са знаели да почервенеят;
Затова ще падат между падащите,
Ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва Господ;
13 Съвършено ще ги изтребя, казва Господ;
Не ще има гроздове на лозата
Нито смокини на смоковницата,
И листът ще повехне,
И даже това, което им съм дал, ще избяга от тях.
14 Защо още седим?
Съберете се, нека влезем в укрепените градове,
И нека загинем там;
Защото Господ нашият Бог не ни е предал на погибел,
И напоил ни е с горчива вода,
Понеже съгрешихме на Господа.
15 Очаквахме мир, но никакво добро не дойде, -
Време на изцеление, но, ето, смущение.
16 Пръхането на конете му се чу от Дан;
Цялата страна се потресе от гласа на цвиленията на яките му коне;
Защото дойдоха та изпоядоха страната и всичко, що има по нея,
Града и ония, които живеят в него.
17 Защото, ето, Аз пращам върху вас змии, ехидни,
Които не се омайват,
Но ще ви хапят, казва Господ.
18 Дано бих намерил утешение за скръбта си!
Сърцето ми е от дън изнемощяло.
19 Ето, гласът на дъщерята на людете Ми,
Която вика от далечна земя, като казва:
Господ не е ли в Сион?
Царят му не е ли в него?
Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли,
С чуждите суети?
20 Премина жетвата, мина се лятото,
И ние не се избавихме.
21 Съкрушен съм поради съкрушението на дъщерята на людете Ми;
Помрачен съм; ужас ме обзе.
22 Няма ли балсам в Галаад?
Няма ли там лекар?
Защо, прочее, изцеляването на дъщерята на людете Ми не се усъвършенствува?