1 Словото, което дойде към Еремия от Господа, казвайки:
2 Застани в портата на дома Господен
Та възгласи там това слово, като кажеш:
Слушайте словото Господно, всички юдейци,
Които влизате през тези порти за да се преклоните Господу.
3 Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог:
Поправете пътищата си и делата си,
И Аз ще ви утвърдя на това място.
4 Не уповавайте на лъжливи думи та да казвате:
Храмът Господен, храмът Господен,
Храмът Господен е това.
5 Защото ако наистина поправите пътищата си и делата си;
Ако съдите съвършено право между човека и ближния му;
6 Ако не угнетявате чужденеца, сирачето и вдовицата,
И не проливате невинна кръв на това място,
Нито следвате чужди богове за ваша повреда;
7 Тогава ще ви направя да живеете на това място,
В земята, която дадох на бащите ви от века и до века.
8 Ето, вие уповавате на лъжливи думи,
От които няма да се ползувате.
9 Като крадете, убивате, прелюбодействувате,
И се кълнете лъжливо и кадите на Ваала,
И следвате други богове, които не сте познавали.
10 Дохождате ли после да стоите пред Мене в тоя дом,
Който се нарича с Моето име,
И да казвате: Отървахме се, - за да вършите всички тия мерзости?
11 Тоя дом, който се нарича с Моето име,
Вертеп ли за разбойници стана във вашите очи?
Ето, сам Аз видях това, казва Господ.
12 Но идете сега на мястото Ми, което бе в Сило,
Гдето в начало настаних името Си,
Та вижте що му сторих
Поради злодеянието на людете Си Израиля.
13 И сега понеже извършихте всички тия дела, казва Господ,
И Аз ви говорих, като ставах рано и говорех, а вие не послушахте,
И ви виках, но не отговорихте;
14 Затова ще направя на дома, който се нарича с Моето име,
На който вие уповавате,
И на мястото, което дадох вам и на бащите ви,
Както направих на Сило.
15 И ще ви отхвърля от лицето Си
Както отхвърлих всичките ви братя,
Цялото Ефремово потомство.
16 Затова ти недей се моли за тия люде,
И не възнасяй вик или молба за тях,
Нито ходатайствувай пред Мене;
Защото няма да те послушам.
17 Не видиш ли що вършат те в Юдовите градове
И по ерусалимските улици;
18 Чадата събират дърва, и бащите кладат огъня,
А жените месят тестото,
За да направят пити на небесната царица,
И да направят възлияния на други богове,
Та да Ме разгневят.
19 Но Мене ли разгневяват? казва Господ, -
Дали не себе си разгневяват за посрамяване на своите лица?
20 Затова, така казва Господ Иеова:
Ето, гневът Ми и яростта Ми ще се излеят на това място,
На човек и на животно.
На полските дървета и на земния плод;
И ще пламне, и няма да угасне.
21 Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог:
Притурете всеизгарянията си на жертвите си,
И яжте месото и от тях.
22 Защото не говорих на бащите ви, нито им дадох заповеди,
За всеизгаряния и жертви
В деня, когато ги изведох из Египетската земя;
23 Но това им заповядах като рекох:
Слушайте гласа Ми,
И Аз ще ви бъда Бог,
И вие ще Ми бъдете люде!
И ходете по всичките пътища, които ви заповядам,
За да благоденствувате.
24 Те, обаче, не послушаха нито преклониха ухото си,
Но ходиха по намеренията и по упоритостта на своето нечестиво сърце,
И отидоха назад, а не напред.
25 От деня, когато излязоха бащите ви из Египетската земя, до днес
Пращах всичките Си слуги пророците при вас,
Като ставах рано всеки ден и ги пращах;
26 Те, обаче, не Ме послушаха, нито преклониха ухото си,
Но закоравиха врата си;
Постъпиха по-зле от бащите си.
27 Затова говори им всички тия думи,
Но те няма да те послушат;
Тоже извикай към тях,
Но те не ще ти отговорят.
28 Тогава им кажи:
Тоя е народът, който не слуша гласа на Господа своя Бог,
Нито приема наставления;
Честността изчезна и се изгуби от устата им.
29 Острижи косата си, дъщерьо ерусалимска, и хвърли я,
И плачи със силен глас по голите височини;
Защото Господ отхвърли и остави поколението, на което се разгневи.
30 Защото юдейците сториха това, което бе зло пред Мене, казва Господ;
Поставиха мерзостите си в дома,
Който се нарича с Моето име та го оскверниха.
31 И издигнаха високите места на Тофет,
Който е в долината на Еномовия син,
За да горят синовете си и дъщерите си в огън, -
Нещо, което не съм заповядал, нито Ми е дохождало на ум1.
32 Затова, ето, идат дни, казва Господ,
Когато няма да се нарича вече Тофет,
Нито долина на Еномовия син,
Но долина на клането;
Защото ще погребват в Тофет понеже не ще остане място другаде;
33 И труповете на тия люде ще бъдат
Храна на небесните птици и на земните зверове
И не ще има кой да ги плаши.
34 Тогава ще направя да престане в Юдовите градове
И по ерусалимските улици
Гласът на радостта и гласът на веселието,
Гласът на младоженеца и гласът на невестата;
Защото земята ще запустее.
1 Еврейски: Сърце.