1 О да би раздрал Ти небето, да би слязъл,
Да биха се стопили планините от присъствието Ти,
2 Както кога огън гори храстите,
И огън прави водата да клокочи,
За да стане името Ти познато на противниците Ти,
И да потреперят народите от присъствието Ти,
3 Когато вършиш ужасни дела каквито не очаквахме!
О да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти!
4 Защото от древността не се е чуло,
До уши не е стигнало,
Око не е видяло друг бог, освен Тебе.
Да е извършил такива дела за ония, които го чакат.
5 Посрещаш с благост този, който радостно върши правда,
Дори ония, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти;
Ето, Ти си се разгневил, защото ние съгрешихме;
Но в Твоите пътища има трайност, и ние ще се спасим.
6 Защото всички станахме като човек нечист,
И всичката ни правда е като омърсена дреха;
Ние всички вехнем като лист,
И нашите беззакония ни завличат както вятъра.
7 И няма човек, който да призовава името Ти,
Който да се пробуди, за да се хване за Тебе;
Защото Ти си скрил лицето Си от нас,
И стопил си ни, поради беззаконията ни.
8 Но сега Господи, Ти си наш Отец;
Ние сме глината, а Ти грънчарят ни;
И всички сме дело на Твоята ръка.
9 Недей се гневи силно, Господи.
Недей помни вечно беззаконието;
Ето, погледни, молим Ти се,
Че ние всички сме Твои люде.
10 Твоите свети градове запустяха;
Сион запустя, Ерусалим е опустошен.
11 Нашият свет и красив дом,
Гдето бащите ни Те славословеха,
Биде изгорен с огън;
И всичките драги нам неща запустяха.
12 Пред вид на това, ще се въздържиш ли, Господи?
Ще мълчиш ли и ще ни наскърбиш ли до крайност?