1 Горко на тебе, който разоряваш, а не си бил разорен,
Който постъпваш коварно; а с тебе не са постъпили коварно!
Когато престанеш да разоряваш ще бъдеш разорен,
И когато спреш да постъпваш коварно, ще постъпват коварно с тебе.
2 Господи, смили се за нас; Тебе чакаме;
Бъди ни мишца всяка заран,
И избавление за нас в усилно време.
3 От шума на метежа племената побягнаха;
От Твоето издигане народите се разпръснаха.
4 И користта ще се събере от вас както гъсениците събират;
Ще скокнат върху нея както скача скакалец.
5 Господ е превъзвишен, защото обитава на високо;
Той е изпълнил Сион с правосъдие и правда.
6 А чрез мъдрост и знание и изобилно спасение
Ще бъдат утвърдени времената ти:
Страхът от Господа е Неговото съкровище.
7 Ето, юнаците им викат навън;
Посланиците на мира плачат горчиво.
8 Друмовете запустяха;
Няма вече пътници;
Той наруши договора, презря градовете,
Не счита човека за нищо.
9 Земята жалее и изнемощява;
Ливан е посрамен и вехне;
Сарон прилича на пустиня;
Листата на Васан и Кармил окапаха.
10 Сега ще стана, казва Господ;
Сега ще се възвиша, сега ще се възвелича.
11 Слама ще заченете, и плява ще родите;
Дишането ви като огън ще ви пояде.
12 И племената ще бъдат вар що гори,
Като отсечени тръни, които изгарят в огън.
13 Слушайте, вие далечни, що съм сторил;
И вие близки признайте силата Ми.
14 Грешните в Сион се боят;
Трепет обзема безбожните; и казват:
Кой от нас ще обитава при поглъщащ огън?
Кой от нас ще обитава при вечни пламъци?
15 Който ходи праведно и говори справедливо,
Който презира печалбата от насилствата,
Който отърсва ръцете си от дароприемство,
Който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие,
И който затуля очите си, за да не види злото, -
16 Той ще обитава на високо;
крепостите на канарите ще бъдат мястото на защитата му;
Хлябът му ще му се даде, водата му няма да липсва.
17 Очите ти ще видят царя в красотата му,
Ще видят широкоразпространена земя.
18 Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас, казвайки:
Где е този, който броеше? Где е този, който мереше?
Где е този, който броеше кулите?
19 Няма вече да видиш свирепите люде,
Люде с дълбок глас, който не проумяваш,
С чужд език, който не разбираш.
20 Погледни на Сион, града на празниците ни;
Очите ти ще видят Ерусалим безмълвно заселище,
Шатър, който няма да се мести,
Чиито колове никога не ще бъдат извадени,
И нито едно от въжетата му скъсано.
21 Но там Господ ще бъде с нас във величието Си,
Като място на широки реки и потоци,
Гдето няма да върви ладия с весла,
Нито ще мине великолепен кораб.
22 Защото Господ е наш съдия,
Господ е наш законодател,
Господ е наш цар, Той ще ни спаси.
23 Въжетата ти ослабнаха,
Не можеха да крепят мачтата ти,
Не можеха да разпрострат платната;
И тогава големи користи се разделиха,
Хромите разграбиха плячката.
24 И жителят няма да рече: Болен съм;
На людете, които живеят в него, ще се прости беззаконието им.