1 Наложеното за Моава пророчество:
Понеже Ар моавски се разори през нощ и загина, -
Понеже Кир моавски се разори през нощ и загина, -
2 Затова той възлезе на високите места във Ваит и в Девон за да плаче;
Моав ридае за Нево и за Медева;
Всяка негова глава е плешива,
Всяка брада е обръсната.
3 В улиците си те се опасват с вретища;
По къщните си покриви и по площадите си
Всичките заридават, потънали в плач.
4 И Есевон лелека, и Елеала;
Гласът им се чува дори до Яса;
Затова въоръжените моавски мъже ридаят;
Душата на всеки от тях трепери вътре в него.
5 Сърцето ми ридае за Моава;
Благородните му бягат до Сигор, до Еглат-шелишия;
Защото с плач възлизат през угорницата на Луит,
Защото в пътя при Оронаим високо плачат за изтреблението си.
6 Защото водите на Нимрим пресъхнаха;
Защото тревата изсъхна, моравата изчезна,
Няма нищо зелено.
7 Затова изобилието, което събраха,
И онова, което скътаха,
Ще занесат в долината на върбите.
8 Защото воплите стигнаха до всичките предели на Моава,
Риданието му в Еглаим,
И риданието му във Вир-елим.
9 Защото водите на Димон се пълнят с кръв,
Понеже ще докарам още злини върху Димон, -
Лъвове върху оцелелите от Моава
И върху останалите от оная земя.