Колко са красиви нозете ти с чехлите, дъщерьо княжеска!
Твоите закръглени бедра са подобни на огърлица,
Изделие на художнически ръце;
Пъпът ти е като обла чаша, от която не липсва подправено вино;
Коремът ти е като житен копен ограден с кремове;
Двете ти гърди са като две сърнета близнета;
Шията ти е като стълб от слонова кост;
Очите ти са като водоемите в Есевон към портата Бат-рабим;
Носът ти е като ливанската кула,
Която гледа към Дамаск;
Главата ти върху тебе е като Кармил,
И косите на главата ти като мораво;
Царят е пленен в къдриците им.
Колко си хубава и колко приятна,
О възлюбена, в очарованията си!
Това твое тяло прилича на палма.
И гърдите ти на гроздове.
Рекох: Ще се възкача на палмата, ще хвана клончетата й;
И, ето, гърдите ти ще бъдат като клончетата на лоза,
И благовонието на дъха ти като ябълки,
И устата† ти като най-хубаво вино, -
Което се поглъща гладко за възлюбения ми,
Като се хлъзга през устните на спящите.
Аз съм на възлюбения си;
И неговото желание е към мене.
Дойди, възлюбени мой, нека излезем на полето,
Да пренощуваме по селата,
Да осъмнем в лозята, да видим напъпила ли е лозата,
Появил ли се е крехкият грозд и цъфнали ли са наровете;
Там ще ти дам любовта си.
Мандрагоровите ябълки издават благоухание;
И върху вратата ни има
Всякакви изрядни плодове, нови и стари,
Които съм запазила за тебе, възлюбени мой.