Сине мой, ако приемеш думите ми,
И запазиш заповедите ми при себе си,
Така щото да приклониш ухото си към мъдростта.
И да предадеш сърцето си към разума,
Ако призовеш благоразумието,
И издигнеш гласа си към разума,
Ако го потърсиш като сребро,
И го подириш като скрити съкровища,
Тогава ще разбереш страха от Господа,
И ще намериш познанието за Бога.
Защото Господ дава мъдрост,
из устата Му излизат знание и разум.
Той запазва истинска мъдрост за праведните,
Щит е за ходещите в незлобие,
За да защищава пътищата на правосъдието,
И да пази пътя на светиите Си.
Тогава ще разбереш правда, правосъдие,
Правдивост, да! и всеки добър път.
Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти,
Знание ще услажда душата ти,
Разсъждение ще те пази,
Благоразумие ще те закриля,
За да те избави от пътя на злото.
От човека, който говори опако, -
От ония, които остават пътищата на правотата,
За да ходят по пътищата на тъмнината, -
На които прави удоволствие да вършат зло,
И се радват на извратеността на злите, -
Чиито пътища са криви
И пътеките им опаки, -
За да те избави от чужда жена,
От чужда, която ласкае с думите си,
(Която е оставила другаря на младостта си,
И е забравила завета на своя Бог,
Защото домът й води надолу към смъртта,
И пътеките й към мъртвите;
Никой от ония, които влизат при нея, не се връща,
Нито стига пътищата на живота,) -
За да ходиш ти в пътя на добрите,
И да пазиш пътеките на праведните.
Защото правдивите ще населят земята,
И непорочните ще останат в нея,
А нечестивите ще се отсекат от земята,
И коварните ще се изкоренят от нея.