Притчи Соломонови - Глава  14

  Всяка мъдра жена съгражда дома си,
А безумната го събаря със собствените си ръце.

  Който ходи в правотата си, бои се от Господа;
Но опакият в пътищата си Го презира.

  В устата на безумния има пръчка за гордостта му,
А устните на мъдрите ще ги пазят.

  Дето няма волове, яслите са чисти,
Но в силата на воловете е голямото изобилие.

  Верният свидетел няма да лъже,
А лъжливият свидетел издиша лъжи.

  Присмивателят търси мъдрост и не я намира,
А за разумният учението е лесно.

  Отмини безумния човек
Щом си узнал, че той няма разумни устни.

  Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си,
А глупостта на безумните е да заблуждават.

  Приносът за грях се присмива на безумните,
А между праведните има Божие благоволение.

Сърцето познава своята си горест
И чужд не участвува в неговата радост.

Къщата на нечестивите ще се събори,
Но шатърът на праведните ще благоденствува.

Има път, който се вижда прав на човека,
Но краят му е пътища към смърт.

Даже и всред смеха сърцето си има болката,
И краят на веселието е тегота.

Развратният по сърце ще се насити от своите пътища,
А добрият човек ще се насити от себе си.

Простият вярва всяка дума,
А благоразумният внимава добре в стъпките си.

Мъдрият се бои и се отклонява от злото,
А безумният самонадеяно се хвърля напред.

Ядовитият човек постъпва несмислено,
И зломисленикът е мразен.

Безумните наследяват глупост,
А благоразумните се увенчават със знание.

Злите се кланят пред добрите,
И нечестивите при портите на праведния.

Сиромахът е мразен даже от ближния си,
А на богатия приятелите са много.

Който презира ближния си, съгрешава,
А който показва милост към сиромасите е блажен.

Не заблуждават ли се ония, които измислят зло?
Но милост и вярност ще се показват към тия, които измислят добро

От всеки труд има полза,
А от бъбренето с устните само оскъдност.

Богатството на мъдрите е венец за тях,
А глупостта на безумните е всякога глупост.

Верният свидетел избавя души,
А който издиша лъжи е цяла измама.

В страха от Господа има силна увереност,
И Неговите чада ще имат прибежище.

Страхът от Господа е извор на живот,
За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

Когато людете са многочислени, слава е за царя,
А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие,
А който лесно се гневи проявява безумие.

Тихо сърце е живот на тялото,
А разяреността е гнилост на костите.

Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му,
А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

Нечестивият е смазан във време на бедствието си,
А праведният и в смъртта си има упование.

В сърцето на разумния мъдростта почива,
А между безумните тя се явява.

Правдата възвишава народ,
А грехът е позор за племената.

Благоволението на царя е към разумния слуга,
А яростта му против онзи, който докарва срам.


Тази глава в нормален вид