(По слав. 87). Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева.
Господи Боже Спасителю мой,
И денем и нощем съм викал пред Тебе.
Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие;
Приклони ухото Си към вика ми.
Защото се насити душата ми на бедствия,
И животът ми се приближава до преизподнята.
Считан съм с ония, които слизат в рова;
Станах като човек, който няма помощ,
Изхвърлен между мъртвите,
Като убитите, които лежат в гроба,
За които Ти не се сещаш вече,
И които са отсечени от ръката Ти.
Положил си ме в най-дълбокия ров,
В тъмни места, в бездните.
Натегна на мене Твоят гняв,
И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села).
Отдалечил си от мене познатите ми;
Направил си ме гнусен на тях;
Затворен съм, и не мога да изляза.
Окото ми чезне от скръб;
Господи, Тебе съм призовавал всеки ден,
Простирал съм към Тебе ръцете си.
На мъртвите ли ще покажеш чудеса?
Или умрелите† ще станат и ще Те хвалят? (Села).
В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие,
Или в мястото на погибелта‡ верността Ти?
Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела,
И правдата Ти в земята на забравените?
Но аз към Тебе, Господи, извиках;
И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
Господи, защо отхвърляш душата ми?
Защо криеш лицето Си от мене?
От младини съм угнетен и бера душа;
Търпя Твоите ужаси, и в изумление съм.
Гневът Ти мина върху мене;
Страхотиите Ти ме отсякоха.
Като води ме обикалят цял ден,
Купно ме окръжават.
Отдалечил си от мене любим и приятел;
Познатите ми са мрак.