1 (По слав. 76). За първия певец, по Едутуна1, Асафов псалом.
Викам към Бога с гласа си,
Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
2 В деня на неволята си търсих Господа,
Нощем простирах ръката си към Него без да престана;
Душата ми не искаше да се утеши.
3 Спомням си за Бога, и се смущавам;
Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).
4 Удържаш очите ми в неспане;
Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.
5 Размислих за древните дни,
За годините на старите времена.
6 Спомням си за нощното си пеене;
Размишлявам в сърцето си,
И духът ми загрижено изпитва, като казва:
7 Господ до века ли ще отхвърля?
Не ще ли вече да покаже благоволение?
8 Престанала ли е милостта Му за винаги?
Пропада ли обещанието Му за всякога?
9 Забрави ли Бог да бъде благодатен?
Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).
10 Тогава рекох: Това е слабост за мене
Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.
11 Ще спомена делата Господни;
Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,
12 И ще размишлявам върху всичко що си сторил,
И деянията Ти ще преговарям.
13 Боже, в светост е Твоят път;
Кой бог е велик, както истинският Бог?
14 Ти си Бог, Който вършиш чудеса;
Явил си между племената силата Си.
15 Изкупил си с мишцата Си людете Си,
Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)
16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха;
Разтрепериха се и бездните.
17 Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас;
Тоже и стрелите Ти прелетяха.
18 Гласът на гърма Ти бе във вихрушката;
Светкавиците осветиха вселената;
Земята се потресе и се разклати.
19 През морето бе Твоят път,
И стъпките Ти през големи води,
И следите Ти не се познаваха.
20 Водил си като стадо людете Си
С ръката на Моисея и на Аарона.
1 Псал. 39 и 62, надписите.