(По слав. 18). За първия певец. Давидов псалом.
Небесата разказват славата Божия,
И просторът известява делото на ръцете Му.
Ден на ден казва слово;
И нощ на нощ изявява знание.
Без говорене, без думи,
Без да се чуе гласът им,
Тяхната вест е излязла по цялата земя,
И думите им до краищата на вселената.
В тях Той постави шатър за слънцето,
Което, излизащо като младоженец из стаята си,
Се радва като юнак да тича в попрището.
То излиза от единия край на небето,
И обикаля до другия му край;
От топлината му нищо не се укрива.
Законът Господен е съвършен, възвръща душата;
Изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия;
Повеленията Господни са прави, веселят сърцето;
Заповедта Господна е светла, просвещава очите;
Страхът от Господа е чист, пребъдва до века;
Съдбите Господни са истинни и, без изключение, справедливи.
Желателни са повече от злато,
Повече от изобилие чисто злато,
И по-сладки от мед и от капките на медена пита.
Слугата Ти още се и предупреждава чрез тях;
В опазването им има голяма награда.
Кой съзнава своите прегрешения?
Очисти ме от тайните прегрешения.
Още и от гордост предпази слугата Си:
Да ме не завладее; тогава ще бъда непорочен,
И ще бъда чист от много престъпления.
Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми
Нека бъдат угодни пред Тебе,
Господи, канаро моя и избавителю мой.