1 (По слав. 103)
Благославяй, душе моя, Господа.
Господи Боже мой, Ти си твърде велик
С блясък и величие си облечен, -
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха,
И простираш небето като завеса;
3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите,
Правиш облаците Своя колесница
И вървиш с крилата на вятъра;
4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете.
И слугите Си като огнения пламък;
5 Който си положил земята на основата й,
За да се не поклати за вечни времена.
6 Покрил си я с морето1† като с дреха;
Водите застанаха над планините.
7 От Твоето смъмряне те побягнаха,
От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.
8 Издигнаха се планините, снишаваха се долините.
На мястото, което беше определил за тях.
9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат,
Нито да се върнат пак да покрият земята.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете
За да текат между планините.
11 Напояват всичките полски зверове;
С тях дивите осли утоляват жаждата си;
12 При тях небесните птици обитават
И пеят между клончетата.
13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища,
Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
14 Правиш да никне трева за добитъка,
И зеленчук за потреба на човека,
За да изважда храна от земята,
15 И вино, което весели сърцето на човека,
И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло,
И хляб, който уякчава сърцето на човека.
16 Великолепните2 дървета се наситиха,
Ливанските кедри, които Господ е насадил,
17 Гдето птиците си свиват гнезда,
И елхите са жилище на щърка;
18 Високите планини са на дивите кози,
Канарите са прибежище на дивите зайци.
19 Той е определил луната, за да показва времената;
Слънцето знае кога да залязва.
20 Спущаш тъмнина, и настава нощ,
Когато всичките горски зверове се разхождат.
21 Лъвчетата реват за лов,
И търсят от Бога храна.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват
И лягат в рововете си.
23 Човек излиза на работата си
И на труда си до вечерта.
24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи!
С мъдрост си направил всичките;
Земята е пълна с Твоите творения.
25 Ето голямото и пространно море,
Гдето има безбройни пълзящи животни,
Животни малки и големи.
26 Там плуват корабите;
Там е и чудовището3†, което си създал да играе в него.
27 Всички тия от Тебе очакват
Да им дадеш на време храната.
28 Каквото им даваш те го събират;
Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават;
Прибираш ли лъха им, те умират
И връщат се в пръстта си.
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават;
И подновяваш лицето на земята.
31 Нека трае до века славата Господна;
Нека се радва в делата Си Господ,
32 Който, кога гледа на земята, тя трепери,
Кога се допира до планините, те димят.
33 Ще пея Господу докато съм жив;
Ще славословя моя Бог докле съществувам.
34 Да Му бъде приятно моето размишление;
Аз ще се веселя в Господа.
35 Нека се довършат грешните от земята,
И нечестивите да ги няма вече.
Благославяй, душе моя, Господа. Алилуия.
1 Еврейски: Бездната.
2 Еврейски: Господните.
3 Еврейски: Левиатан. Иов 41:1.