Книгата Иов - Глава  41

  Можеш ли да извлечеш крокодила† с въдица,
Или да притиснеш езика му с въже?

  Можеш ли тури оглавник на носа му,
Или да пробиеш челюстта му с кука?

  Ще отправи ли той към тебе много моления?
Ще ти говори ли със сладки думи?

  Ще направи ли договор с тебе,
Та да го вземеш за вечен слуга?

  Можеш ли игра с него както с птица?
Или ще го вържеш ли за забава на момичетата си?

  Дружините риболовци ще търгуват ли с него?
Ще го разделят ли между търговците?

  Можеш ли прониза‡ кожата му със сулици,
Или главата му с рибарски копия?

  Тури ръката си на него;
Спомни си боя, и не прави вече това.

  Ето, надеждата да го хване някой е празна;
Даже от изгледа му не отпада ли човек?

Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни.
Тогава кой може да застане пред Мене?

Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя?
Все що има под цялото небе е Мое.

Няма да мълча за телесните му части, нито за силата му.
Нито за хубавото му устройство.

Кой може да смъкне външната му дреха?
Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти§?

Кой може да отвори вратите на лицето му?
Зъбите му изоколо са ужасни.

Той се гордее с наредените си люспи,
Съединени заедно като че ли плътно запечатани;

Едната се допира до другата
Така щото ни въздух не може да влезе между тях;

Прилепени са една за друга,
Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.

Когато киха блещи светлина,
И очите му са като клепачите на зората.

Из устата му излизат запалени факли,
И огнени искри изкачат.

Из ноздрите му излиза дим,
Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.

Дишането му запаля въглища,
И пламъкът излиза из устата му.

На врата му обитава сила,
И всички заплашени скачат пред него.

Пластовете на месата му са слепени,
Твърди са на него, не могат се поклати.

Сърцето му е твърдо като камък,
Даже твърдо като долния воденичен камък.

Когато става, силните се ужасяват,
От страх се смайват.

Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, -
Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.

Той счита желязото като плява,
Медта като гнило дърво.

Стрелите не могат го накара да бяга;
Камъните на прашката са за него като слама;

Сопи се считат като слама;
Той се присмива на махането на копието.

Като остри камъни има по долните му части;
Простира като белези от диканя върху тинята;

Прави бездната да ври като котел;
Прави морето като варилница за миро.

Остава подир себе си светла диря,
Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.

На земята няма подобен нему,
Създаден да няма страх.

Той изглежда всяко високо нещо;
Цар е над всичките горделиви зверове†.


Тази глава в нормален вид