След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
Иов, проговаряйки, рече: -
Да погине денят, в който се родих,
И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
Да бъде тъмнина оня ден;
Бог да го не зачита от горе,
И да не изгрее на него светлина.
Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят;
Облак да седи на него;
Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
Тъмнина да обладае оная нощ;
Да се не брои между дните на годината,
Да не влезе в числото на месеците.
Ето, пуста да остане оная нощ;
Радостен глас да не дойде в нея.
Да я прокълнат ония, които кълнат дните,
Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
Да изгаснат звездите на вечерта й;
Да очаква видело, и да го няма,
И да не види първите лъчи на зората;
Защото не затвори вратата на майчината ми утроба,
И не скри скръбта от очите ми.
Защо не умрях при раждането,
И не издъхнах щом излязох из утробата?
Защо ме приеха коленете?
Или защо съсците, за да суча?
Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя;
Тогава щях да съм в покой.
Заедно с царе и съветници на земята,
Които си градят пусти стълбове;
Или с князе, които имаха злато,
Които напълниха къщите си със сребро;
Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има.
Както младенци, които видело не са видели.
Там нечестивите престават да смущават,
И там уморените се успокояват.
Заедно се успокояват и пленниците.
Не чуват гласа на насилника,
Там са малък и голям;
И слугата е свободен от господаря си,
Защо се дава видело на злощастния,
И живот на огорчения в душата,
Които копнеят за смъртта, и няма я,
Ако и да копаят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -
Които се много радват и веселят,
Когато намерят гроба?
Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит,
И когото Бог е преградил?
Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка;
И стенанията ми се изливат като вода.
Защото онова, от което се боях, случи ми се,
И онова, от което треперех, дойде върху мене.
Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност;
Но пак смущение ме нападна.