1 Защо, ако времената не са скрити от Всемогъщия,
Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?
2 Едни преместят межди,
Грабят стада и ги пасат;
3 Откарват осела на сирачетата;
Вземат в залог говедото на вдовицата;
4 Изтласкват бедните от пътя;
Сиромасите на земята се крият заедно от тях.
5 Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си,
Подраняват да търсят храна;
Пустинята им доставя храна за чадата им.
6 Жънат фуража в нивата, за да го ядат.
И берат лозата на неправедника;
7 Цяла нощ лежат голи без дрехи,
И нямат завивка в студа;
8 Измокрюват се от планинските дъждове,
И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
9 Други грабват сирачето от съседите,
И вземат залог от сиромаха.
10 Голи, тия ходят крадешком без дреха,
И гладни, носят сноповете;
11 Изстискват дървено масло в техните огради,
Тъпчат линовете им, а остават жадни.
12 Умиращите охкат из града,
И душата на ранените вика;
Но пак това безумие Бог не гледа.
13 Други са от противниците на виделината;
Не знаят пътищата й,
И не стоят в пътеките й,
14 Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се,
А нощем е като крадец.
15 Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне,
Като казва: Око не ще ме види;
И преличава лицето си.
16 В тъмнината пробиват къщи;
Те се затварят през деня,
Видело не познават.
17 Защото за всички тях зората е като мрачната сянка;
Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
18 Бърже се отвличат по лицето на водата;
Делът им е проклет на земята;
Не се обръщат вече към пътя за лозята.
19 Както сушата и топлината поглъщат водата от снега,
Така и преизподнята грешните.
20 Майчината утроба ще ги забрави;
Червеят ще има сладко ястие в тях;
Няма вече да се спомнят;
И неправдата ще се строши като дърво.
21 Поглъщат неплодната, която не ражда;
И на вдовицата не правят добро,
22 Влачат и мощните със силата си;
Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
23 Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея:
Но очите Му са върху пътищата им.
24 Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма!
Снишават се; и както всички други си отиват,
И отсичат се както главите на класовете.
25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец,
И ще обърне в нищо думите ми?