Първа книга на царете или първа книга на Самуила - Глава  2

  1 Тогава Анна се помоли, като казваше: -
Развесели се сърцето ми в Господа;
Въздигна се рога ми чрез Господа;
Разшириха се устата ми срещу неприятелите ми,
Защото се развеселих в спасението Ти.

  2 Няма свет какъвто е Господ;
Защото няма друг освен Тебе,
Нито канара като нашия Бог.

  3 Не продължавайте да говорите горделиво;
Да не излезе високомерие из устата ви;
Защото Господ е Бог на знания,
И от Него се претеглят делата.

  4 Лъковете на силните се строшиха;
А немощните се препасаха със сила.

  5 Ситите се пазариха за хляб;
А гладните престанаха |да гладуват.
|Ей, и неплодната роди седем,
А многодетната изнемощя.

  6 Господ умъртвява, и съживява;
Сваля в ада1, и възвежда.

  7 Господ осиромашава човека, и обогатява;
Смирява човека, и въздига.

  8 Въздига бедния от пръстта,
И възвишава сиромаха от бунището,
За да ги направи да седнат между князете,
И да наследят славен престол;
Защото стълбовете на земята са на Господа,
Който и постави на тях вселената.

  9 Ще пази нозете на светиите Си;
А нечестивите ще погинат в тъмнината;
Понеже със сила не ще надделее човек.

10 Противниците на Господа ще се сломят;
Ще гръмне от небето против тях;
Господ ще съди краищата на земята,
И ще даде сила на царя Си,
И ще въздигне рога на помазаника Си.

11 Тогава Елкана си отиде у дома си в Рама. А детето слугуваше Господу пред свещеника Илия.

12 А Илиевите синове бяха лоши човеци, които не познават Господа.

13 Тия свещеници постъпваха към людете така: когато някой принасяше жертва, като се вареше месото, слугата на свещеника дохождаше с тризъбна вилица в ръка

14 и забождаше я в тенджерата или в котела, или в котлето, или в гърнето; и каквото издигаше вилицата, свещеникът го вземаше за себе си. Така постъпваха в Сило с всичките израилтяни, които дохождаха там.

15 Даже и преди да изгорят тлъстината, слугата на свещеника дохождаше та казваше на човека, който принасяше жертвата: Дай на свещеника месо за печене, защото няма да приеме от тебе варено месо, но сурово.

16 И ако човекът му речеше: Нека изгорят първо тлъстината, и сетне си вземи колкото желае душата ти, тогава му казваше: Не, но сега ще дадеш, и ако не, ще взема на сила.

17 Така грехът на тия младежи беше твърде голям пред Господа; защото човеците се отвращаваха от Господната жертва.

18 А Самуил слугуваше пред Господа, дете препасано с ленен ефод.

19 И майка му правеше за него горна дрешка та му донасяше всяка година, когато дохождаше с мъжа си, за да принесе годишната жертва.

20 И Илий благослови Елкана и жена му, като каза: Господ да ти даде рожба от тая жена вместо заема, който дадохте на Господа. И те отидоха на мястото си.

21 И Господ посети Анна; и тя зачна и роди три сина и две дъщери. А детето Самуил растеше пред Господа.

22 А като беше Илий много стар, чу всичко, що правили синовете му на целия Израил, и как лежели с жените, които слугували при входа на шатъра за срещане.

23 И той им рече: Защо правите такива работи? понеже слушам лоши работи за вас от всички тия люде.

24 Недейте, чада мои; защото не е добър слухът, който чувам; вие правите Господните люде да стават престъпници.

25 Ако съгреши човек на човека ще стане моление Богу за него2; но ако съгреши някой Господу, кой ще се моли за него? Но те не послушаха гласа на баща си, защото Господ щеше да ги погуби.

26 А детето Самуил растеше и придобиваше благоволението и на Господа и на човеците.

27 Тогава дойде един Божий човек при Илия та му рече: Така казва Господ: Не съм ли Се открил явно на бащиния ти дом когато те бяха в Египет у Фараоновия дом?

28 И не съм ли избрал него измежду всичките Израилеви племена за Мой свещеник, за да принася жертва на олтара Ми, да гори темян и да носи ефод пред Мене? И не съм ли дал на бащиния ти дом всичките приноси чрез огън от израилтяните?

29 Защо, прочее, ритате жертвата Ми и приноса Ми, който съм заповядал да принасят в жилището Ми, и почиташ синовете си повече от Мене, за да се гоите с по-доброто от всичките приноси на людете Ми Израиля?

30 Затова Господ Израилевият Бог каза: Аз наистина думах, че твоят дом и домът на баща ти щяха да ходят пред Мене до века; но сега Господ казва: Далеч от Мене! защото ония, които славят Мене, тях ще прославя Аз, а ония, които Ме презират, ще бъдат презрени.

31 Ето, идат дните, когато ще пресека мишцата ти и мишцата на бащиния ти дом, така щото да няма старец в дома ти.

32 И посред всичките блага, които ще се дават на Израиля, в жилището Ми ще видиш утеснение3†; и не ще има старец в дома ти до века.

33 И оня от твоите, когото не отсека от олтара Си, ще бъде за изнуряване на очите ти и за огорчаване на душата ти; и всичките внуци на дома ти ще умират в средна възраст.

34 И това, което ще дойде върху двамата ти сина, върху Офния и Финееса, ще ти бъде знамение: в един ден и двамата ще умрат.

35 И Аз ще Си въздигна верен свещеник, който ще постъпва според това, което е в сърцето Ми и в душата Ми; и ще му съградя непоколебим дом; и той ще ходи пред помазаника Ми до века.

36 А всеки, който остане в твоя дом, ще дохожда да му се кланя за малко пари и за един хляб, и ще казва: Назначи ме, моля, на някоя от свещеническите служби, за да ям едно късче хляб.


Предишна глава Следваща глава


1 Еврейски: Шеол, т.е. място на умрелите.

2 Или: Бог ще го съди.

3 Или: противник.

 


Предишна глава Проект BGphpBible 2.3.6, поддържан от: vanyog.com. Следваща глава