Плачът на Еремия - Глава  4

  1 Как почерня златото! измени се най-чистото злато!
Камъните на светилището са пръснати край всичките улици.

  2 Драгоценните синове на Сион, равноценни с чисто злато,
Как се считат за глинени съдове, дело на грънчарска ръка!

  3 Даже чакалите подават съсци и кърмят малките си;
А дъщерята на людете ми се ожесточи като камилоптиците в пустинята;

  4 Защото езикът на бозайничето се залепя на небцето му от жажда;
Децата искат хляб, но няма кой да им отчупи.

  5 Ония, които ядяха отбрани ястия, лежат небрежни в улиците;
Възпитаните в мораво прегръщат бунището.

  6 Защото наказанието за беззаконието на дъщерята на людете ми стана по-голямо от наказанието за греха на Содом,
Който биде съсипан в един миг, без да са го барали човешки ръце.

  7 Благородните й бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко,
Снагата им по-червена от рубини, блестяха като сапфир;

  8 А сега лицето им е по-черно от сажди; не се познават по улиците!
Кожата им залепна за костите им, изсъхна, стана като дърво.

  9 По-щастливи бяха убитите от меч нежели умъртвените от глад;
Защото тия чезнат прободени, от липса на полските произведения.

10 Ръцете на милозливите жени свариха чадата им;
Те им станаха храна при разорението на дъщерята на людете ми,

11 Господ извърши възнамереното от Него в яростта Му, изля пламенния Си гняв.
Запали огън в Сион, който изпояде основите му.

12 Земните царе не вярваха, нито живущите по целия свят,
Че щеше да влезе противник и неприятел в ерусалимските порти.

13 А това стана поради греховете на пророците му и поради беззаконията на свещениците му,
Които проливаха кръвта на праведните всред него.

14 Те се скитаха като слепи по улиците, оскверниха се с кръв,
Тъй щото човеците не можеха да се допират до дрехите им.

15 Отстъпете, вие нечисти, викаха към тях; отстъпете, отстъпете, не се допирайте до нас;
А когато те бягаха и се скитаха, говореше се между народите:
Няма да пришелствуват вече с нас.

16 Гневът на Господа ги разпръсна; Той не ще вече да гледа на тях;
Свещеническо лице не почетоха, за старци не се смилиха.

17 И до сега очите ни се изнуряват от чакане суетната за нас помощ;
Ожидахме народ, който не можеше да спасява.

18 Причакват стъпките ни, така че не можем да ходим по улиците си;
Приближи се краят ни; дните ни се изпълниха; да! краят ни дойде.

19 Ония, които ни гонеха, станаха по-леки от небесните орли;
Гониха ни по планините, причакваха ни в пустинята.

20 Помазаникът Господен, дишането на ноздрите ни,
Тоя, под чиято сянка казвахме, че ще живеем между народите, се хвана в техните ями.

21 Радвай се и весели се, дъщерьо едомска, която живееш в земята Уз!
Обаче и до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш, и ще се заголиш.

22 Свърши се наказанието за беззаконието ти, дъщерьо Сионова; Той няма вече да те закара в плен;
Но ще накаже твоето беззаконие, дъщерьо едомска, ще открие съгрешенията ти.

 


Предишна глава Проект BGphpBible 2.3.6, поддържан от: vanyog.com. Следваща глава