1 (По слав. 41). За първия певец. Поучение за Кореевите синове1.
Както еленът пъхти за водните потоци,
Така душата ми въздиша за Тебе, Боже.
2 Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог;
Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?
3 Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем,
Като непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?
4 Изливам душата си дълбоко в мене като си напомням това, -
Как отивах с множеството,
И завеждах шествието в Божия дом
С глас на радост и на хваление,
С множеството, което празнуваше.
5 Защо си отпаднала душе моя?
И защо се смущаваш дълбоко в мене?
Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя
За помощта от лицето Му.
6 Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене;
Затова си спомням за Тебе от земята на Иордана
И на планините Ермон, от гората Мисар.
7 Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади;
Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мене;
8 Но пак денем Господ ще заръча за мене милостта Си,
И нощем песента Му ще бъде с мене
И молитвата към Бога на живота ми.
9 Ще река на Бога, моята канара: Защо си ме забравил?
Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?
10 Като със смазване на костите ми противниците ми ме укоряват,
И непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?
11 Защо си отпаднала, душе моя?
И защо се смущаваш дълбоко в мене?
Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя:
Той е помощ на лицето ми и Бог мой.
1 Виж 1 Лет. 6:33, 37. 25:5.