Псалм  35

  1 (По слав. 34). Давидов |псалом.
|
Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене;
Воювай против ония, които воюват против мене.

  2 Вземи оръжие и щит,
И стани да ми помагаш.

  3 Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми;
Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.

  4 Нека се посрамят и се опозорят
Ония, които искат да погубят душата ми;
Нека се върнат назад и се смутят
Ония, които ми мислят зло.

  5 Нека бъдат като плява пред вятъра,
И ангел Господен да ги гони.

  6 Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав,
И ангел Господен да ги гони.

  7 Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап;
Без причина изкопаха яма за душата ми.

  8 Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел;
И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него.
Той нека падне в същата погибел.

  9 А моята душа ще се весели в Господа,
Ще се радва в избавлението Му.

10 Всичките ми кости ще рекат;
Господи, кой е подобен на Тебе,
Който избавяш сиромаха от по-силния от него,
Да! сиромаха и немощния от грабителя му?

11 Несправедливи свидетели въстават
И питат ме за неща, за които аз не зная нищо

12 Въздават ми зло за добро,
За да бъде в оскъдност душата ми.

13 А аз, когато те боледуваха,
Аз се обличах във вретище,
Смирявах с пост душата си,
И молитвата ми се връщаше в пазухата ми и се повтаряше;

14 Обхождах се като с приятел, като с мой брат,
Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.

15 Но когато накуцвах в пътя си, те се зарадваха и се събраха.
Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех;
Късаха ме без да престават.

16 Като нечестивите смешкари в пиршества
Скърцаха на мене със зъби.

17 Господи до кога ще гледаш?
Избави душата ми от погубленията им,
Живота ми1 от тия лъвове.

18 Аз ще Те славословя в голямо събрание,
Ще Те хваля между многочислени люде.

19 Да не тържествуват над мене
Ония, които несправедливо враждуват против мене;
Нито да намигват с очи
Ония, които ме мразят без причина.

20 Защото не говорят за мир,
Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.

21 Да! те отвориха широко срещу мене устата си;
Казваха: О, хохо! очите ни видяха!

22 Ти си видял, Господи, да не премълчиш;
Господи, да не се отдалечиш от мене,

23 Стани и събуди се за съда ми;
За делото ми, Боже мой и Господи мой.

24 Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си,
И да не тържествуват над мене.

25 Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни |се изпълни.
|Нито да кажат: Погълнахме го.

26 Да се посрамят и се опозорят заедно всички
Ония, които се радват на злощастието ми;
Да се облекат със срам и с позор
Ония, които се големеят против мене.

27 Да възклицават и да се зарадват
Ония, които благоприятствуват на правото ми дело,
И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ,
Който желае благоденствие на слугата Си.

28 И езикът ми ще разказва Твоята правда
И Твоята хвала всеки ден.


Предишна глава Следваща глава


1 Еврейски: Едничката ми душа.

 


Предишна глава Проект BGphpBible 2.3.6, поддържан от: vanyog.com. Следваща глава