1 (По слав. 136)
При реките на Вавилона, там седнахме,
Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;
2 На върбите всред него
Окачихме арфите си.
3 Защото там ония, които ни бяха пленили,
Поискаха от нас да пеем думи;
И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки:
Попейте ни от сионските песни.
4 Как да пеем песента Господна
В чужда земя?
5 Ако те забравя, Ерусалиме,
Нека забрави десницата ми изкуството си!
6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня,
Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.
7 Помни, Господи, против едомците
Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха:
Съсипете, съсипете го до основата му!
8 Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена,
Блазе на онзи, който ти въздаде
За всичко що си сторила нам!
9 Блазе на онзи, който хване и разбие о камък
Малките ти деца!