1 В годината, когато умря цар Озия видях Господа седнал на висок и издигнат престол, и полите Му изпълниха храма.
2 Над Него стояха серафимите, от които всеки имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше нозете си, и с две летеше.
3 И викаха един към друг, казвайки: -
Свет, свет, свет Господ на Силите!
Славата Му пълни цялата земя.
4 И основите на праговете се поклатиха от гласа на оня, който викаше, и домът се напълни с дим.
5 Тогава рекох: Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни, и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите.
6 Тогава долетя при мене един от серафимите, като държеше в ръката си разпален въглен, що бе взел с щипци от олтара.
7 И като го допря до устата ми, рече: Ето, това се допря до устните ти; и беззаконието ти се отне, и грехът ти се умилостиви.
8 После чух гласа на Господа, който казваше: Кого да пратя? и кой ще отиде за Нас? Тогава рекох: Ето ме, изпрати мене.
9 И рече: -
Иди кажи на тия люде:
С уши непрестанно ще чуете, но няма да схванете,
И с очи непрестанно ще видите, но няма да разберете.
10 Направи да затлъстее сърцето на тия люде,
И направи да натегнат ушите им, и затвори очите им,
Да не би да гледат с очите си, и да слушат с ушите си,
И да разберат със сърцето си, и да се обърнат та се изцелят.
11 Тогава рекох: Господи, до кога?
И Той отговори:
Докато запустеят градовете та да няма жител,
И къщите та да няма човек,
И страната да запустее съвсем, -
12 Докато отдалечи Господ човеците,
И напуснатите места всред земята бъдат много.
13 Но още ще остане в нея една десета част,
И тя ще бъде погризена;
Но както на теревинта и дъба
Пънът им остава, когато се отсекат,
Така светият род ще бъде пъна й.