За превода
 

Книгата на пророк Исаия - Глава  57

Книгата на пророк Исаия - Глава  57

  1 Праведният загива, и никой не взема това присърце;
И благочестивите се отнемат от земята, без да размисли някой,
Че праведният се отнема преди да дойде злото.

  2 Той се успокоява;
Те си почиват на леглата си,
Всеки, който ходи в правотата си.

  3 А вие, синове на врачка,
Рожба на прелюбодеец и на блудница, приближете се тук.

  4 С кого се подигравате?
Против кого сте отворили широко уста и изплезили език?
Не сте ли чада на престъпление, рожба на лъжа.

  5 Вие, които се разжегвате между дъбовете,
Под всяко зелено дърво,
Които колите чадата в деретата,
Под разцепените канари?

  6 Делът ти е между камъчетата на потоците;
Те, те са твое наследство,
И на тях си изливала възлияния,
Принасяла си хлебен принос.
Ще мога ли да се удовлетворя за тия неща?

  7 На висока и издигната планина си турила леглото си,
И там си се изкачвала да принасяш жертва.

  8 Зад вратите и стълбовете им си поставила спомена си;
Защото си се открила другиму освен Мене, и си се възкачила;
Разширила си леглото си, и съгласила си се с тях;
Обикнала си тяхното легло, избрала си място за него.

  9 Отишла си и при царя с помади,
И умножила си ароматите си,
Пратила си далеч посланиците си,
И унизила си се дори до преизподнята.

10 Уморила си се от дългия път,
Но пак не си рекла: Няма надежда;
Намерила си съживление на силата си,
Затова не си примряла.

11 И от кого си се уплашила или убояла та да излъжеш,
И да не си спомниш за Мене,
Нито да Ме съхраняваш в сърцето си?
Не е ли защото Аз млъкнах и то от дълго време.
Гдето ти не се убоя от Мене?

12 Аз ще изявя правдата ти;
А колкото за делата ти, те няма да те ползуват.

13 Когато извикаш, нека те отърват сбирщината на идолите ти;
Но вятърът ще ги отнесе всички,
Един лъх ще ги помете;
А който уповава на Мене ще владее земята,
И ще придобие светия Мой хълм.

14 И ще се рече: Изравнете, изравнете, пригответе пътя,
Отмахнете спънките от пътя на Моите люде.

15 Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният,
Който обитава вечността, Чието име е Светий:
Аз обитавам на високо и свето място,
Още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух,
За да съживявам духа на смирените,
И да съживявам сърцето на съкрушилите се,

16 Защото няма да се съдя с човеците вечно,
Нито ще бъда винаги гневен;
Понеже тогаз биха примрели пред Мене
Духът и душите, които съм направил.

17 Поради беззаконното му лакомство се разгневих и го поразих,
Отвърнах лицето Си и се разгневих;
Но той упорито последва пътя на сърцето си.

18 Видях пътищата му, и ще го изцеля;
Още ще го водя, и пак ще утеша него и наскърбените му.

19 Аз, Който създавам плода на устните, казва Господ,
Ще река: Мир, мир на далечния и близкия;
И ще го изцеля.

20 А нечестивите са като развълнуваното море,
Защото не може да утихне,
И водите му изхвърлят тиня и кал.

21 Няма мир за нечестивите, казва моят Бог.

 

Проект BGphpBible 2.0.1, поддържан от: vanyog.com.