1 Кой е повярвал известието ни?
И на кого се е открила мишцата Господна?
2 Защото израсна пред Него като отрасъл,
И като корен от суха земя;
Нямаше благообразие, нито приличие та да Го гледаме,
Нито красота та да Го желаем.
3 Той бе презрян и отхвърлен от човеците.
Човек на скърби и навикнал на печал;
И, както човек, от когото отвръщат хората лице,
Презрян бе, и за нищо Го не счетохме.
4 Той наистина понесе печалта ни,
И със скърбите ни се натовари;
А ние Го счетохме за ударен,
Поразен от Бога, и наскърбен.
5 Но Той биде наранен поради нашите престъпления,
Бит биде поради нашите беззакония;
На Него дойде наказанието докарващо нашия мир,
И с Неговите рани ние се изцелихме.
6 Всички ние се заблудихме както овце,
Отбихме се всеки в своя път;
И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.
7 Той беше угнетяван, но смири Себе Си,
И не отвори устата Си;
Както агне водено на клане,
И както овца, която пред стригачите си не издава глас,
Така Той не отвори устата Си.
8 Чрез угнетителен съд биде грабнат;
А кой от Неговия род разсъждаваше,
Че биде отсечен отсред земята на живите
Поради престъплението на Моите люде, върху които трябваше да падне ударът?
9 И определиха гроба Му между злодеите,
Но по смъртта Му при богатия;
Защото не беше извършил неправда,
Нито имаше измама в устата Му.
10 Но Господ благоволи той да бъде бит, предаде Го на печал;
Когато направиш душата Му принос за грях,
Ще види потомството, ще продължи дните Си,
И това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му.
11 Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити;
Праведният Ми служител ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него,
И Той ще се натовари с беззаконията им.
12 Затова ще Му определя дял между великите,
И Той ще раздели корист със силните,
Защото изложи душата Си на смърт
И към престъпници биде причислен,
И защото взе на Себе Си греховете на мнозина
И ходатайствува за престъпниците.