1 В това време Езекия се разболя до смърт; И пророк Исаия, Амосовият син, дойде при него та му рече: Така казва Господ: Нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш.
2 Тогава Езекия обърна лицето си към стената та се помоли Господу, казвайки:
3 Моля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце, и върших това, което е угодно пред Тебе. И Езекия плака горко.
4 Тогава дойде Господното слово към Исаия и рече:
5 Иди та кажи на Езекия: Така казва Господ, Бог на баща ти Давида: Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето Аз ще приложа на живота ти петнадесет години.
6 И ще избавя и тебе и тоя град от ръката на асирийския цар, и ще защитя тоя град.
7 И това ще ти бъде знамението от Господа, че Господ ще извърши това, което каза:
8 ето, ще върна сянката десет градуса надире, които е изминала върху слънчевия часовник на Ахаза. И тъй слънцето се върна надире десет градуса, които бе изминало.
9 Ето какво писа Юдовият цар Езекия, когато бе се разболял и оздравя от болестта си:
10 Аз рекох: В половината от дните си
Ще вляза в портите на преизподнята;
Лиших се от остатъка на годините си.
11 Рекох: Няма да видя вече Господа,
Господа, в земята на живите;
Няма да видя вече човека
Като съм между ония, които престанаха да живеят.
12 Жилището ми се премести, и се дигна от мене като овчарски шатър;
Навих живота си като тъкач; от основата Той ще ме отреже;
Между заранта и вечерта ще ме довършиш.
13 Успокоявах се до сутринта; но той като лъв троши всичките ми кости;
Между заранта и вечерта ще ме довършиш.
14 Като ластовица или жерав така крещях,
Стенех като гургулица; очите ми изнемощяха от гледане нагоре.
В утеснение съм, Господи; стани ми поръчител.
15 Що да кажа аз? Той ми рече, и сам го изпълни;
Ще ходя смирено през всичките си години поради огорчението на душата си.
16 Чрез тия неща живеят човеците, Господи,
И само в тях е животът на моя дух;
Така ще ме изцелиш и ще ме съживиш.
17 Ето, излезе за моя мир гдето имах голяма горест;
И Ти, от любов към душата ми, си я избавил от рова на тлението,
Защото си хвърлил зад гърба Си всичките ми грехове.
18 Защото преизподнята не може да Те хвали; смъртта не може да Те славослови;
Ония, които слизат в рова, не могат да се надеят на Твоята вярност.
19 Живият, живият, той ще те хвали, както аз днес;
Бащата ще извести на чадата си Твоята вярност.
20 Господ е близо да ме спаси;
Затова ще пеем моите песни със струнни инструменти
В дома Господен през всичките дни на живота си.
21 А Исаия беше казал: Нека вземат низаница смокини и ги турят за компрес на цирея; и царят ще оздравее.
22 Също и Езекия беше казал: Какво е знамението, че ще възляза в Господния дом?