1 Горко на Ариил1, Ариил,
Града гдето Давид се засели!
Притурете година на година,
Празниците нека се изреждат в кръга си,
2 Тогава Аз ще притесня Ариил,
И ще има в него тъга и скръб,
И той ще Ми бъде наистина като огнище Божие.
3 И ще поставя стан околовръст против тебе,
Ще те обсадя с могили.
И ще издигна кули против тебе.
4 И ти ще бъдеш повален, ще говориш из земята;
Говоренето ти ще бъде ниско из пръстта.
И гласът ти из земята ще бъде както на запитвач на зли духове,
И говоренето ти ще бъде шепот из пръстта.
5 А множеството на неприятелите ти ще бъде като ситен прах,
И множеството на насилниците ти като дребна плява, която се отвява;
Да! това ще стане внезапно в един миг.
6 Ще има посещение от Господа на Силите
С гръм, с трус и с голям шум,
С буря и вихрушка и с поглъщащ огнен пламък.
7 И множеството на всичките народи,
Които воюват против Ариил,
Да! всички, които воюват против него и против крепостите му,
И ония, които го притесняват,
Ще бъдат като сън, като нощно видение.
8 И както гладният сънува ясно, че яде,
Но, като се събуди, душата му е празна,
Или както жадният сънува ясно, че пие,
Но, като се събуди, ето той е примрял, и душата му има охота,
Така ще бъдат множествата на всичките народи,
Които воюват против сионския хълм.
9 Стойте смаяни и почудете се,
Заслепете себе си и ослепейте;
Те са пияни, но не от вино,
Политат, но не от спиртно питие.
10 Защото Господ изля на вас дух на дълбок сън,
И затвори очите ви: пророците,
И помрачи първенците ви: гледачите.
11 И всяко пророческо видение стана за вас
Като думите на запечатано писмо,
Което дават на някого, който е грамотен,
И казват: Я прочети това;
А той казва: Не мога, защото е запечатано;
12 Тогава дават писмото на някого, който не е грамотен.
И казват: Я прочети това;
А той казва: Не съм грамотен.
13 Затова Господ каза:
Понеже тия люде се приближават при Мене с устата си,
И Ме почитат с устните си,
Но са отстранили сърцето си далеч от Мене,
И благоволението им към Мене е
По човешки поучения изучени папагалски,
14 Затова, ето, ще пристъпя да направя чудно дело между тия люде,
Да! чудно и странно дело;
И мъдростта на мъдрите им ще изчезне,
И разумът на разумните ще се скрие.
15 Горко на ония, които дълбоко търсят
Да скрият намеренията си от Господа, -
Чиито дела са в тъмнината,
И които казват: Кой ни види? кой ни знае?
16 Ах! тая ваша опърничавост!
Грънчарят ще се счете ли като кал?
Направеното ще рече ли за този, който го е направил: Той не ме е направил?
Или изработеното ще рече ли за този, който го е изработил: Той няма разум?
17 Не ли след твърде малко време още
Ливан ще се обърне в плодородно поле,
И плодородното поле ще се счита като лес?
18 И в оня ден глухите ще чуят думи като се четат из книга,
И очите на слепите ще прогледат из мрака и тъмнината.
19 Кротките тоже ще умножат радостта си в Господа,
И сиромасите между човеците ще се развеселят в Светия Израилев.
20 Защото страшният изчезна, присмивачът се изгуби,
И всички, които дебнеха случай да вършат беззаконие, се изтребиха, -
21 Които изкарват човека виновен в съдебното дело,
И поставят примка за онзи, който изобличава в портата,
И с лъжа изкарват крив праведния.
22 Затова Господ, Който е изкупил Авраама, така казва за Якововия дом;
Яков няма вече да се посрами,
Нито лицето му вече ще побледнее;
23 Но когато той - ще каже, чадата му - видят делото на ръцете Ми всред себе си,
Те ще осветят името Ми;
Да! ще осветят Светия Яковов,
И ще се боят от Бога Израилев.
24 Също и ония, които са заблудили духом, ще се вразумят,
И които са роптаели, ще приемат поука,
1 Т.е., Огнище Божие.