1 Господи, Ти си мой Бог;
Ще Те превъзнасям, ще пея хваления на името Ти;
Защото си извършил чудни дела,
Отдавнашните Си намерения, с вярност и истинност.
2 Защото Ти обърна град в грамада,
Укрепен град на развалина.
Палатът на чужденците да не е град;
Той никога няма да се съгради.
3 Затова силните люде ще Те славят,
Градът на страшните народи ще се бои от Тебе.
4 Защото си бил крепост на сиромаха,
Крепост на бедния в утеснението му,
Прибежище от буря, сянка от пек,
Когато устремът на насилниците нападне като буря върху стена.
5 Ще намалиш шума на чужденците
Както пека в сухо място;
Както пека чрез сянката на облак,
Възклицанието на страшните ще ослабне.
6 И на тоя хълм Господ на Силите ще направи на всичките племена
Угощение от тлъсти неща, угощение от вина дълго стояли на дрождията си,
От тлъсти неща пълни с мозък,
От вина, дълго стояли на дрождията си, пречистени.
7 И на тоя хълм Той ще развали
Вънкашното покривало, което е мятано върху всичките племена,
И покривката, която е простряна върху всичките народи.
8 Ще погълне смъртта за винаги;
И Господ Бог ще обърше сълзите от всичките лица,
И ще отнеме укора на людете Си от цялата земя;
Защото Господ е изговорил това.
9 И в оня ден ще рекат:
Ето, Тоя е наш Бог;
Чакахме Го, и Той ще ни спаси;
Тоя е Господ; чакахме Го;
Ще се възрадваме и развеселим в спасението Му.
10 Защото в тоя хълм Господната ръка ще почине;
И Моав ще бъде потъпкан на мястото си,
Както се тъпче плявата на бунището.
11 Господ ще разпростре ръцете Си всред него,
Както плаващият простира ръце да плава,
И ще повали гордостта му
Въпреки лукавщината на ръцете му.
12 Ще сниши и крепостта ти, силна с високи стени,
Ще я събори и хвърли на земята, дори в пръстта.