1 Пращайте агнета за княза на земята
От Села1 в пустинята
До хълма на сионовата дъщеря.
2 Защото, подобно на скитаща се птица
Изпъдена из гнездото си,
Такива ще бъдат моавските дъщери при бродовете на Арнон.
3 Съветвай се, извърши правосъдие;
Всред пладне направи сянката си като нощ;
Скрий изпъдените, не издавай скитащия се.
4 Изпъдените ми нека пришелствуват при тебе, Моаве;
Бъди им покров от разорителя;
Защото грабителят изчезна, разорителят престана.
Потъпквачите се изтребиха от земята
5 И с милост ще се утвърди престол;
И на него ще седи, с истина, в Давидовия шатър,
Оня, който съди и търси правосъдие и бърза да върши правда.
6 Чухме за гордостта на Моава, (той е много горд),
За високоумието му, гордостта му и яростта му;
Но лъжливите му хваления са суетни.
7 Затова Моав ще възридае за Моава, -
Всички ще възридаят;
Ще охкате за сухо-гроздовите низаници на Кир-аресет,
Горчиво поразени.
8 Защото нивите на Есевон и лозето на Севма са посърнали;
Господарите на народите счупиха отбраните му садения,
Които стигаха до Язир и се извиваха по пустинята;
Клоновете му бяха разпрострени, минаваха през морето.
9 Затова, заедно с плача на Язир и аз ще оплача лозето на Севма;
Ще те измокря със сълзите си, Есевоне и Елеало,
Защото престана възклицанието за летните ти плодове и за жетвата ти.
10 Отне се веселието и радостта от плодоносното поле,
И в лозята ти не ще има вече пеене, нито радостни гласове;
Не ще има кой да тъпче в линовете и да изстиска виното;
Аз направих да престане възклицанието за гроздобера.
11 Затова червата ми звучат като арфа за Моава,
И вътрешностите ми за Кир-арес.
12 И когато Моав, уморен от високите си места,
Се яви и влезе в капището си да се помоли,
Той няма да сполучи.
13 Това е словото, което Господ, в миналото време изговори за Моава,
14 А сега Господ говори, казвайки: -
Вътре в три години, каквито са годините на наемник,
Славата на Моава ще изпадне в презрение
С цялото му голямо множество;
И останалите ще бъдат много малко и незначителни.
1 Или: Петра, т.е. скала.