1 Тогава Иов в отговор рече:
2 Много такива неща съм слушал;
Окаяни утешители сте всички.
3 Свършват ли се празните думи?
Или що ти дава смелост та отговаряш?
4 И аз можех да говоря като вас;
Ако беше вашата душа на мястото на моята душа,
Можех да натрупам думи против вас
И да клатя глава против вас.
5 Но аз бих ви подкрепил с устата си,
И утехата от устните ми би олекчила скръбта ви.
6 Ако говоря, болката ми не олеква;
И ако мълча, до колко съм по-на покой?
7 Но сега Той ме много умори;
Ти запусти цялото ми семейство.
8 Набръчкал си ме в свидетелство против мене;
И мършавостта ми се издига срещу мене
И заявява в лицето ми.
9 Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази;
Скърца със зъбите Си против мене;
Неприятелят ми остри очите си върху мене.
10 Зяпат против мене с устата си,
Удрят ме по челюстта с хулене,
Трупат се всички против мене.
11 Бог ме предаде на неправедния,
И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
12 Бях в охолност, но Той ме разкъса,
Дори хвана ме за врата и строши ме,
И постави ме за Своя прицел.
13 Стрелците Му ме обиколиха;
Пронизва бъбреците ми, и не щади;
Излива жлъчката ми на земята.
14 Съсипва ме с удар върху удар;
Спуска се върху мене като исполин.
15 Вретище съших върху кожата си,
И окалях рога си в пръстта,
16 Лицето ми подпухна от плач,
И мрачна сянка има върху клепачите ми,
17 Ако и да няма неправда в ръцете ми,
И да е чиста молитвата ми.
18 О земле, не покривай кръвта ми!
И за вика ми да няма място за почивка.
19 Ето и сега, свидетелят ми е на небесата,
И свидетелството ми във височините.
20 Моите приятели ми се присмиват;
Но окото ми рони сълзи към Бога,
21 Дано Той сам защити човека пред Бога,
И човешкия син пред ближния му!
22 Защото, като се изминат малко години,
Аз ще отида на път отгдето няма да се върна.