1 Тогава запяха Моисей и израилтяните тая песен Господу, като говориха с тия думи: -
Ще пея Господу, защото славно възтържествува;
Коня и ездача му хвърли в морето.
2 Господ е сила моя, песен моя.
И стана ми Спасител;
Той ми е Бог, и ще Го прославя,
Бащиният ми Бог, и ще Го превъзвиша.
3 Господ е силен Воевател;
Името Му е Иеова.
4 Колесниците Фараонови и войската му хвърли в морето;
Отборните му полководци потънаха в Червеното море.
5 Дълбочините ги покриха
Като камък слязоха в бездните.
6 Десницата Ти, Господи, се прослави в сила;
Десницата Ти, Господи, смаза неприятеля.
7 С превъзходното Си величие изтребил си противниците Си;
Пратил си гнева Си, и пояде ги като слама.
8 От духането на ноздрите Ти водите се струпаха на куп,
Вълните застанаха като грамада.
Бездните се сгъстиха всред морето.
9 Неприятелят рече:
Ще погна, ще стигна, ще разделя користите;
Похотта ми ще се насити върху тях;
Ще изтръгна ножа си, ръката ми ще ги погуби.
10 Подухнал си с вятъра Си, и морето ги покри;
Потънаха като олово в силните води.
11 Кой е подобен на Тебе, Господи, между боговете?
Кой е подобен на Тебе, славен в светост,
Дивен та да Те възпяват, правещ чудеса?
12 Прострял си десницата Си,
И земята ги погълна.
13 С милостта Си водил си людете, които си откупил;
Упътил си ги със силата Си към светото Си обиталище.
14 Племената ще чуят и ще затреперят;
Ужас ще обладае филистимските жители,
15 Тогава ще се уплашат едомските началници;
Трепет ще обземе моавските силни;
Всичките жители на Ханаан ще се стопят.
16 Страх и трепет ще нападне на тях;
Чрез великата Ти мишца ще станат неподвижни като камък.
Догде заминат людете ти, Господи,
Догде заминат людете, които си придобил.
17 Ще ги въведеш и насадиш в хълма - Твоето наследство,
На мястото, Господи, което си приготвил за Свое обиталище,
В светилището, Господи, което ръцете Ти утвърдиха.
18 Господ ще царува до вечни векове.
19 Защото, като бяха влезли в морето Фараоновите коне с колесниците му и с конниците му, Господ беше повърнал върху тях водите на морето; а израилтяните бяха преминали през сред морето по сухо.
20 Тогава пророчицата Мариам, Аароновата сестра, взе в ръката си тъпанче, и всичките жени излязоха подир нея с тъпанчета и хороиграния,
21 а Мариам им пееше ответно:
Пейте Господу, защото славно възтържествува;
Коня и ездача му хвърли в морето.
22 Тогава Моисей дигна израилтяните от Червеното Море и излязоха към пустинята Сур; и като вървяха три дена в пустинята не намираха вода.
23 После дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера защото беше горчива; (затова се наименува Мера1).
24 Тогава людете роптаеха против Моисея, казвайки: Що да пием?
25 А той извика към Господа, и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата се подслади. Там им наложи повеление и наредба, и там ги опита, като рече:
26 Ако прилежно слушаш гласа на Господа своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му повеления, то не ще ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявам.
27 После дойдоха в Елим, гдето имаше дванадесет водни извори и седемдесет палмови дървета; и там се разположиха на стан при водите.
1 Т.е., Горчивина.