1 Юдовият грях е записан с желязна писалка,
С диамантов връх;
Начертан е на плочата на сърцето им,
И върху роговете на жертвениците ви,
2 Докато чадата им помнят жертвениците си и ашерите си
При зелените дървета по високите хълмове.
3 О, планино Моя в полето,
Ще предам на разграбване имота ти и всичките ти съкровища,
Тоже и високите ти места, поради грях във високите ти предели.
4 И ти, да! едвам оцеляла ти,
Ще престанеш да владееш наследството си, което ти дадох;
И ще те накарам да робуваш на неприятелите си
В страна, която не си познавала;
Защото запалихте огъня на гнева Ми,
Който ще гори до века.
5 Така казва Господ:
Проклет да бъде оня човек,
Който уповава на човека,
И прави плътта своя мишца,
И чието сърце се отдалечава от Господа.
6 Защото ще бъде като изтравничето в пустинята,
И няма да види, когато дойде доброто,
Но ще обитава в сухите места в пустинята,
В една солена и ненаселена страна.
7 Благословен да бъде оня човек,
Който уповава на Господа,
И чието упование е Господ.
8 Защото ще бъде като дърво насадено при вода,
Което разпростира корените си при потока,
И няма да се бои, когато настане пекът,
Но листът му ще се зеленее,
И не ще има грижа в година на бездъждие,
Нито ще престане да дава плод.
9 Сърцето е измамливо повече от всичко,
И е страшно болно; кой може да го познае?
10 Аз, Господ, изпитвам сърцето,
Опитвам вътрешностите,
За да въздам всекиму според постъпките му,
И според плода на делата му.
11 Каквато е яребицата, която събира пиленца, които не е измътила,
Такъв е оня, който придобива много богатство с неправда;
В половината на дните му те ще го оставят,
И в сетнините си той ще бъде безумен.
12 Славен престол, от начало високопоставен,
Е мястото на светилището ни.
13 Господи, надеждо Израилева,
Всички, които Те оставят, ще се посрамят;
Отстъпниците от Мене ще бъдат написани на пръстта,
Защото оставиха Господа, извора на живата вода.
14 Изцели ме, Господи, и ще бъда изцелен;
Спаси ме и ще бъда спасен;
Защото с Тебе аз се хваля.
15 Ето, те ми казват:
Где е словото Господно? нека дойде сега.
16 Но аз не побързах да се оттегля та да не съм пастир и да не те следвам,
Нито пожелах скръбния ден;
Ти знаеш;
Това, що е излязло из устните ми, беше явно пред Тебе.
17 Не бивай ужас за мене;
Ти си мое прибежище в злощастен ден.
18 Нека се посрамят ония, които ме гонят, а аз да се не посрамя;
Нека се ужасяват те, а аз да се не ужася,
Докарай върху тях злощастен ден,
И сломи ги с двоен пролом.
19 Така ми рече Господ: Иди та застани в портата на чадата на людете си, през която влизат Юдовите царе и през която излизат и във всичките ерусалимски порти, и кажи им:
20 Слушайте Господното слово, Юдови царе, и всички от Юда, и всички ерусалимски жители, които влизате през тия порти.
21 Така казва Господ: Внимавайте на душите си и не носете товар в съботен ден, нито го внасяйте през ерусалимските порти;
22 нито изнасяйте товар из къщите си в съботен ден, и не вършете никаква работа; но освещавайте съботния ден, както заповядах на бащите ви.
23 Те, обаче, не послушаха, нито приклониха ухото си, но закоравиха врата си, за да не чуват и да не приемат наставление.
24 И тъй, ако Ме послушате внимателно, казва Господ,
Да не внасяте товар през портите на тоя град в съботен ден,
Но да освещавате съботния ден
Та да не вършите в него никаква работа,
25 Тогава ще влизат през портите на тоя град
Царе и князе, седящи на Давидовия престол,
Возени на колесници и яздещи на коне,
Те и първенците им,
Юдовите мъже и ерусалимските жители.
И тоя град ще се населява вечно;
26 И ще дойдат от Юдовите градове
И от ерусалимските околности,
От Вениаминовата земя, и от полската,
И от планинската, и от южната страна,
Носещи всеизгаряния и жертви,
И хлебни приноси и ливан,
Носещи още и благодарителни жертви, в дома Господен.
27 Но ако не Ме послушате
Да освещавате съботния ден,
И да не носите товар, нито да влизате с такъв през ерусалимските порти в съботен ден,
Тогава ще запаля огън в портите му,
Който ще пояде ерусалимските палати,
И няма да угасне.