1 Аз рекох на сърцето си:
Ела сега, да те опитам с веселба,
Затова се наслаждавай с благо;
И, ето, и това беше суета.
2 Рекох за смеха: Лудост е, -
И за веселбата: Що ползува тя?
3 Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино,
Докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта,
И да усвоя безумието докле видя какво е добре да вършат човешките чада
Под небето през всичките дни на живота си.
4 Направих си големи работи;
Съградих си къщи; насадих си лозя;
5 Направих си градини и садове,
И насадих в тях всякакви плодни дървета;
6 Направих си водоеми, за да поя от тях
Насаденият с дървета лес;
7 Придобих слуги и слугини,
И имах слуги родени в дома ми;
Имах още добитък и стада
Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим;
8 Събрах си и сребро, и злато,
И особените скъпоценности на царете и на областите;
Набавих си певци и певици,
И насладите на човешките чада -
Наложници твърде много.
9 Така станах велик и уголемих се
Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим;
Още и мъдростта ми си остана в мене.
10 И от всичко, което пожелаха очите ми,
Нищо не им отрекох;
Не спрях сърцето си от никаква веселба;
Защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове,
И това беше делът ми от всичкия ми труд.
11 Тогава разгледах всичките дела,
Които бяха извършили ръцете ми,
И труда в който бях се трудил;
И, ето всичко беше суета и гонене на вятър,
И нямаше полза под слънцето.
12 И обърнах се да разгледам
Мъдростта, и лудостта, и безумието,
Защото що може да стори човек, който е дошъл подир царя
Относно това, което е вече сторено?
13 Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието,
Както светлината превъзхожда тъмнината.
14 На мъдрия очите са в главата му,
А безумният ходи в тъмнина;
Обаче аз познах още, че една участ
Постига всички тях.
15 Тогава рекох в сърцето си:
Каквото постига безумния
Това ще постигне и мене;
Защо, прочее, бях аз по-мъдър?
За туй рекох в сърцето си,
Че и това е суета.
16 Защото както на безумния така и на мъдрия,
Не остава вечно паметта му,
Понеже в идните дни всичко ще е вече забравено;
И как умира мъдрият? - Както и безумният.
17 Затова намразих живота,
Защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето;
Понеже всичко е суета и гонене на вятър.
18 Намразих още и всичкия си труд,
В който съм се трудил под слънцето,
Защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде подир мене;
19 И кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен?
Но пак той ще властвува над всичкия ми труд, в който съм се трудил,
И в който показах мъдрост под слънцето.
И това е суета.
20 Затова аз наново направих сърцето си да се отчае
Поради всичкия труд, в който съм се трудил под слънцето.
21 Защото има човек, който се е трудил
С мъдрост, със знание и със сполука;
Но пак той ще остави всичко за дял на едного,
Който не е участвувал в труда му.
И това е суета и голямо зло.
22 Защото каква полза на човека от всичкия му труд
И от грижата на сърцето му,
За което се изморява под слънцето?
23 Понеже всичките му дни са само печал,
И трудовете му скръб;
И още и нощем сърцето му не си почива.
И това е суета.
24 Няма по-добро за човека освен да яде и да пие.
И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му.
И аз видях, че и това е от Божията ръка.
25 Защото кой може да яде,
И кой може да се наслаждава, повече от мене?
26 Понеже Бог дава на угодния Нему човек
Мъдрост, и знание, и радост;
А на грешния дава да се труди, и да събира, и да трупа, -
За да даде всичко на угодния Богу.
И това е суета и гонене на вятър.