1 Думите на проповедника, Давидовия син, цар в Ерусалим: -
2 Суета на суетите, казва проповедникът;
Суета на суетите, всичко е суета.
3 Каква полза за човека от всичкия му труд
В който се труди под слънцето?
4 Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда;
А земята вечно стои.
5 Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда,
И бърза да отива към мястото гдето трябва да изгрява.
6 Вятърът отива към юг,
И се връща към север;
Вятърът постоянно обикаля в отиването си,
И пак се връща в своите кръгообращения.
7 Всичките реки се вливат в морето,
И пак морето не се напълня;
На мястото гдето отиват реките,
Там те непрестанно1† отиват.
8 Всичките неща са досадни, -
Човек не може да изкаже |до колко;
|Окото не се насища с гледане,
Нито се напълня ухото със слушане.
9 Каквото е станало, това е, което ще стане;
И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши;
И няма нищо ново под слънцето.
10 Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново?
То е вече станало във вековете, които са били преди нас.
11 Не се помнят предишните поколения;
Нито ще се помнят послешните, грядущите, |поколения,
|Между ония, които ще идат подир.
12 Аз проповедникът бях цар
Над Израиля в Ерусалим;
13 И предадох сърцето си да издиря
И да изпитам чрез мъдростта
Относно всичко що става под небето.
Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада
За да се трудят в него.
14 Видях всичките дела, що се вършат под слънцето;
И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.
15 Кривото не може да се изправи;
И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.
16 Аз се съвещавах със сърцето си и рекох:
Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си
Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим;
Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.
17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта,
И да позная лудостта и безумието.
Познах, че и това е гонене на вятър.
18 Защото в многото мъдрост има много досада;
И който увеличава знание увеличава и печал.
1 Еврейски: Се връщат да.