Книгата на пророк Еремия
Глава 10
1 Слушайте словото, което Господ говори вам, доме Израилев!
2 Така казва Господ:
Не учете пътя на народите,
И не се плашете от небесните знамения
По причина, че народите се плашат от тях.
3 Защото обичаите на племената са суетни;
Понеже само дърво е това, което секат от гората,
Нещо издялано от дърводелски ръце с брадва;
4 Украшават го със сребро и злато,
Закрепват го с гвоздеи и чукове,
За да не се клати;
5 Те стоят прави като плашило в бостан,
Но не говорят,
Трябва да се носят,
Защото не могат да ходят.
Не бойте се от тях, защото не могат да докарат някакво зло,
Нито им е възможно да докарат някакво добро.
6 Няма подобен на Тебе Господи;
Велик си, и велико е името Ти в сила.
7 Кой не би се боял от Тебе, Царю на народите?
Защото на Тебе се пада това,
Понеже между всичките мъдри на народите,
И във всичко що мъдростта им владее, няма подобен на Тебе.
8 Но всички ония са скотски и безумни;
Суетно е учението им; то е само дърво.
9 Сребро изковано в плочи се донася от Тарсис,
И злато от Офир {Еврейски: Уфаз.}*,
Изделие на художник и на златарски ръце, -
Синьо и мораво за облеклото им,
Всецяло изработка на изкусни хора.
10 Но Господ е истинският Бог,
Живият Бог и вечният Цар;
От Неговия гняв земята се тресе,
И народите не могат да устоят пред негодуванието Му.
11 (Така ще им речете:
Ония богове, които не са направили небето и земята,
Да! те ще изчезнат от земята и изпод това небе).
12 Той направи земята със силата Си,
Утвърди света с мъдростта Си,
И разпростря небето с разума Си.
13 Когато издава гласа Си водите на небето шумят,
И Той издига пари от краищата на земята;
Прави светкавици за дъжда,
И изважда вятър от съкровищата Си.
14 Всеки човек е твърде скотски, за да знае;
Всеки златар се посрамва от кумира си,
Защото леяното от него е лъжа,
В което няма дишане.
15 Суета са те, дело на заблуда;
Във времето на наказанието им те ще загинат,
16 Оня, който е делът на Якова, не е като тях,
Защото Той е създател на всичко;
Израил е племето, което е наследството Му;
Господ на Силите е името Му.
17 Събери от земята стоката си,
Ти, която живееш в крепостта.
18 Защото, така казва Господ:
Ето, Аз в това време ще изхвърля като с прашка жителите на тая страна,
И ще ги утесня, та да почувствуват злото.
19 Горко ми поради болежа ми!
Раната ми е люта; но аз рекох:
Наистина тая болка ми се пада, и трябва да я търпя.
20 Шатърът ми се развали, и всичките ми въжета се скъсаха;
Чадата ми излязоха от мене, и ги няма;
Няма вече кой да разпъне шатъра ми
И да окачи завесите ми.
21 Понеже овчарите станаха като скотове
И не потърсиха Господа,
Затова не са успявали,
И всичките им стада са разпръснати.
22 Слушай! шум! ето, иде,
И голям глъч от северната страна,
За да обърна Юдовите градове в пустиня,
Жилище на чакали.
23 Господи, познавам, че пътят на човека не зависи от него;
Не е дадено на човека, който ходи, да управя стъпките си.
24 Господи, наказвай ме, но с мярка,
Не в гнева Си, да не би да ме довършиш.
25 Изливай яростта Си върху народите, които не Те познават,
И върху родовете, които не призовават Твоето име;
Защото те изпоядоха Якова,
Дори го погълнаха и го довършиха,
И опустошиха жилището му.
[назад] [съдържание] [напред]