Издание 1938 г.

Песен на песните

Глава 2

1 Аз съм роза Саронова
И долински крем.
2 Както е кремът между тръните;
Така е любезната ми между дъщерите.
3 Както ябълката между дърветата на сада,
Така е възлюбеният ми между синовете;
Пожелах сянката му и седнах под нея,
И плодът му бе сладък в устата ми.
4 Доведе ме в дома на пированието,
И знамето му над мене бе любов.
5 Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки
Защото съм ранена от любов.
6 Левицата му е под главата ми,
И десницата му ме прегръща.
7 Заклевам ви, ерусалимски дъщери
В сърните и в полските елени.
Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.
8 Гласът на възлюбления ми! ето, иде той,
Скача по горите, играе по хълмовете.
9 Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен;
Ето стои, зад стената ни,
Гледа в прозорците,
Надзърта през решетките.
10 Проговаря възлюбленият ми и казва ми:
Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
11 Защото, ето, зимата се измина,
И дъждът престана и отиде си;
12 Цветята се явяват по земята,
Времето на птичето пеене {Или: На резитбата.}* пристигна,
И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
13 По смоковницата зреят първите й смокини,
И лозята цъфтят и издават благоухание.
Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
14 О гълъбице моя, в пукнатините на скалата,
В скришните места на стръмнините,
Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти;
Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
15 Хванете ни лисиците,
Малките лисици, които погубват лозята;
Защото лозята ни цъфтят.
16 Възлюбленият ми е мой, и аз негова;
Пасе стадото си между кремовете.
17 Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките,
Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне
Или млад елен по назъбените планини.

[назад] [съдържание] [напред]